Зелена политика на събитие

 

Въведение

Зелената политика на едно събитие се съставя и изпълнява, от хората които взимат решения във фирмата-организатор на събитието и пряко ангажираните с организацията му служители. Тук накратко се изясняват същността, причините, методите, ползите и разходите свързани с намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда както на една организация така и при организиране на събитие.

Важно е да се постигне общо разбиране за принципите на разработване на зелена политика сред всички въвлечени в изпълнението и. Общото разбиране освен за добро изпълнение на политиката помага и за добра комуникация при ПР на събитието.

Част I. Основни принципи на зелената политика

Какво е зелена политика на бизнеса

Управлението на околната среда (зелена политика) в една фирма има за цел да намали отрицателното въздействие и рисковете за околната среда произтичащи от нейните бизнес операции, а в някои случаи дори да има положителен ефект.

Това става чрез подробен анализ (одит, обследване) на различните операции свързани с дейността на фирмата, поставяне на достижими цели за намаляване на въздействието, планиране и изпълнение на съответни дейности, мониторинг на резултатите и обучение на служителите.

Методите за намаляването и неутрализирането на отрицателното въздействие на едно събитие са подобни на тези, които се прилагат при екологично отговорното управление на една фирма или организация.

Какви инструменти за намаляване на въздействието съществуват в практиката

Част от инструментите изискват независим одит, за да бъдат присъдени, а други са доброволни и не се регулират. Списъкът по-долу не претендира за изчерпателност, а по скоро има за цел да даде различни примери:

·         Сертифициране по стандарти и програми - ISO 14001, EMAS,

·         Сертифициране чрез зелени етикети и имиджови марки (напр. Европейска екомаркировка, Син ангел, Зелена къща, Екохотел, LEED)

·         Използване на механизмите на Протокола в Киото

·         Поощряване на „зелени” обществени поръчки (Green procurement)

·         Използване на доброволни етични кодекси или стандарти приети на международно, национално или местно ниво. (за организиране на събития - Blue Green meetings,  Eco-meet)

Защо и от кой се използват инструментите за намаляване на въздействието

Управлението на околната среда се налага със законодателство от държавата (ограничения, икономически инструменти, налагане на изискване за предоставяне на информация) или чрез доброволни инструменти: (етикети, стандарти, доброволно докладване, доброволни програми). 

Голяма част от фирмите прилагат „зелена политика” в дейността си само, когато им се наложи – например от закон, данъци, търсене на сертифицирани доставчици, достъп до финансиране. Друга част активно търси нови методи и технологии за намаляване на въздействието си. Разделение на фирмите според степента им на активност в сферата на управлението на околната среда може да се види в таблицата по-долу (заимствана от книгата на Анс Кьолк: Икономика на управлението на околната среда,  2000, Pearson education Limited).

 

Противодействащи (reactive)	Отричат отговорност и правят по-малко от изискваното от законодателството
Oтбраняващи се (defensive)	Правят възможно най-малко
Нагаждащи се (accommodative)	Правят всичко, което се изисква
Проактивни (proactive)	Правят повече отколкото се изисква

 

В България, не е особено разпространено неутрализирането на въглеродни емисии чрез закупуване на компенсации от доброволния пазар. Смята се, че страната не произвежда толкова емисии, колкото старите членки на ЕС. По-разпространено е използването на доброволните информационни инструменти: различни имиджови марки основно в туристическия бизнес като ”Зелена къща”, „Автентична България”. Най-широко е разпространено сертифицирането по ISO 14000 и EMAS, което се налага в обществения сектор законово, а в частния поради изисквания за достъп до финансиране и търсене на сертифицирани доставчици.

В световен мащаб „зелена политика” се прилага от много известни мултинационални компании, авиационната и други тежки индустрии и компаниите в енергийния сектор. В повечето случаи това се налага от обществения натиск (международни конвенции, неправителствени организации). Малкия бизнес прилага системи за управление на околната среда и за да осъществява икономии и за достъп до пазари (нараства броя на „критичните” потребители).

Какви са ползите и разходите

·         Спестяване на разходи – чрез дейности за намаляване на консумацията на ресурси и отделянето на отпадъци често се реализират спестявания. В бъдеще се очаква прилагането на различни задължителни инструменти за неутрализиране на емисиите както от бизнеса така и от гражданите (въглеродни квоти, данъци). Създаването на система за управление на въглеродните емисии спомага за идентифициране на потенциала за намаляването им и спестявания.

·         Управление на риска – намалява отговорностите във връзка с нормативна уредба, финанси и репутация.

·         Благоприятни възможности за маркетинг – екологичното съзнание сред потребителите продължава да нараства

·         Заинтересовани страни – вътрешни и външни. От собствения персонал до местната община, от акционери/ инвеститори до еко-активисти, различни хора имат някакъв интерес дейността и влияят върху успеха на фирмата. Тези заинтересовани страни имат различни възгледи за това, кое е важно по отношение на околната среда^[1]

·         Разходите са свързани с консултантска помощ, закупуване на въглеродни компенсации, по-високи цени на „зелени” продукти и доставчици. Въпреки това, ако се спазват принципите за минимизиране на въздействието върху околната среда и планирането на дейностите (в случая събитието) в съответствие със зелената политика от самото начало  тези разходи могат да се сведат до минимум.

Основни принципи

·         Който замърсява, плаща

·         Независим одит относно въздействието върху околната среда – гарантира истинността и методиката за оценка на въздействието

·         Докладване за въздействието върху околната среда – в повечето случаи доброволно чрез публикуване резултатите от независимия одит и проведената зелена политика

·         Намали, използвай отново, рециклирай – най-важният принцип. Предполага, че първата стъпка във всяка зелена политика е минимизиране на въздействието и чак след това се предвижда компенсация.

·         Greenwash –използва се за компании, които заблуждават относно резултатите от проведени зелени политики. Използва се също и за компания, чиято единствена стъпка в зелената политика е да закупи въглеродни кредити и не се опитва по никакъв друг начин да намали въздействието си реално. Може да има много негативен ефект за имиджа на фирмата.

 

Част II. Зелена политика на събитие

 

Как и защо се организират „зелени” конфернции[2]

Големите събития могат да бъдат значителни източници на емисии на парникови газове (от електричество, отопление и климатизация, наземен и въздушен транспорт, хартия и други материали и др.). От друга страна, те могат да имат положителен ефект, като станат „ниско въглеродни” или дори „въглеродно неутрални”.

Чрез създаването на инициативи за намаляване и компенсиране на парниковите газове, организаторите поемат отговорност за освободените емисии и публично демонстрират ангажимент към устойчиво развитие. Такива инициативи могат да вдъхновят и участниците да изберат „нисковъглеродни” възможности в собствения им живот. Различни организации и правителства  създават собствени етични кодекси и наръчници за организиране на „зелени събития”.

Последните големи събития, които поемат отговорност за емисиите на парникови газове включват: Световната купа по футбол на ФИФА през 2006, Олимпиадата 2008, Конференцията на ООН по изменение на климата (от 2005 до сега).

Всички аспекти на организацията и провеждането могат да имат ефект за намаляване на въздействието върху климата: избор на място за провеждане, регистрация, акредитация, транспортиране, офиси, храни и напитки, услуги.

 

Основни стъпки:

1.      Пълна ангажираност от ръководството на организаторите още когато планирането започне, за да се отделят достатъчно пари, хора и време.

2.      Определя се въглеродния отпечатък на събитието чрез идентифициране на всички източници, свързани с емисии на парникови газове. Основни източници на емисии: - пътуване до мястото на събитието, местен автомобилен транспорт, енергия, изразходена на мястото на събитието и на мястото за настаняване. По-малки източници на емисии са: превоз на стоки до мястото на събитието, транспорт на организаторите за планиране и подготовка, енергия, хартия и отпадъци изразходени в офиса.

3.      Разработва се стратегия за намаляване на идентифицираните емисии. Намаляването на емисиите е най-голям приоритет. Определят се цели и дейности и се следи изпълнението им.

4.      Избор на дестинация за провеждане:

·         Избор на дестинация в близост до по-голямата част от участниците.

·         Избор на град с добра публична транспортна система, която свързва местата за настаняване с мястото за провеждане.

5.      Подбор на място за провеждане:

·         Избор на място (хотел, конферентен център), което е сертифицирано по някоя от споменатите в първата част схеми.

·         Поръчка на храни и напитки биологично и/или местно производство.

·         Изискване за премахване на опаковки, съдове и прибори за хранене за еднократна употреба.

·         Запитване за възможности и използвани практики за компостиране на хранителните отпадъци.

·         Настаняване:
Осигуряване на информация за гостите за настаняване в хотели с екологично сертифициране или с екологични политики и практики.
Осигуряване на настаняване в хотели, които са в непосредствена близост до мястото на събитието и/или имат зелена политика.

·         Транспорт
Възможност за присъствие чрез видео връзка
Наемане на превозни средства за извозване на гостите, които използват алтернативни горива
предоставяне на безплатни карти за обществен транспорт
Ако трябва да бъдат използвани таксита, изберат се таксиметровите компании с хибридни превозни средства (ако има такива).

·         Поръчки
Използване на хартия със сертфикат от FSC (Forest Stewardship Council) или 100% рециклирана хартия.
Използване на принтери и фотокопирни машини, които са Energy Star сертифицирани.
Избиране на доставчици, които предоставят на нисковъглеродни стоки или услуги.

6.      Измерване на въглеродния отпечатък на събитието
Изчисляване на количеството на емисиите на парникови газове, генерирани от всеки източник.

7.      Компенсиране емисиите от събитието
След като възможностите за намаляване на емисиите са изчерпани, те могат да се компенсират. Важно е да се избере доставчик на висококачествени компенсации за да се гарантира, че намаляването на парниковите газове, всъщност ще бъде направено. Ако закупените въглеродни компенсации отговарят на общата сума на емисиите от събитието (т.е. тези, които не могат да бъдат избегнати или намалени), може да се твърди, че събитието е въглеродно неутрално.

8.      Ангажиране на участниците във събитието

·         Щанд за представяне на зелени инициативи и възможности. По този начин събитието може да помогне за повишаване информираността относно климатичните промени, и какви мерки могат да се предприемат за намаляване или компенсиране на емисиите на парникови газове.

·         За комуникация могат да се използват и интернет страницата на събитието, програмата, съобщения за пресата, при откриване.

·         Предоставяне на опция за участниците сами да компенсират собствените си емисии. Тази опция може да бъде част от таксата за регистрация.

·         Може да се даде и опция при покриване на разходите по пътуването (разходите за компенсация на емисиите да се удържат). По този начин участниците се насърчават да използват форми на транспорт с по-малки емисии.

Кратък речник

·         carbon footprint (въглероден отпечатък) – мярка за въздействието, което оказваме върху околната среда и по специално върху промяната на климата. Равен е на количеството парникови газове, които произвеждаме във всекидневието (индивидуално и от бизнес дейности) като използваме горива за електричество, отопление, транспорт и др.  Измерва се в тонове или килограми еквиваленти въглероден диоксид. Може да бъде директен – от консумация на горива и вторичен – индиректни въглеродни емисии произведени по време на жизнения цикъл на продуктите и услугите, които ползваме.

·         carbon neutral (въглеродно неутрален) – проект, дейност, организация, която е изчислила въглеродните емисии, които произвежда и ги е компенсирала чрез закупуване на въглеродни компенсации от доброволния пазар на емисии. Парите отиват за осъществяване на проекти за залесявания, изграждане на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност и намаляване на емисиите от големите ферми,

·         emission trading, voluntary market (търговия с емисии, доброволен пазар на емисии) – пазар за покупка и продажба на емисии (кредити) – бива два вида: регулиран пазар (за промишлените замърсители) и доброволен пазар (могат да участват както фирми, така и отделни лица, които доброволно закупуват кредити за неутрализиране на емисиите си). В ЕС 50% от печалбата от търговията с емисии се използва за адаптация на страните членки към последиците от промяната в климата.  

·         joint implementation (съвместно изпълнение) – компании от развитите страни финансират проекти намаляващи емисиите в други развити страни и печелят въглеродни кредити. Механизъм на Протокола от Киото, използван при регулирания пазар на емисии

·         clean development mechanism (механизъм за чисто развитие) – компании от развитите страни финансират проекти в развиващите се страни. Механизъм на Протокола от Киото използван при регулирания пазар на емисии.

·         carbon credit (въглероден кредит) – цялото количество въглеродни емисии, което може да бъде произведено от компаниите в дадена страна е ограничено и разпределено между тях (квоти). Тези които произвеждат по-малко  могат да продават кредити на тези които произвеждат повече от полагащата им се квота. Инструментът се използва в регулираните от правителствата пазари на емисии.

·         carbon offset (компенсация за произведени въглеродните емисии) – финансов инструмент на Протокола от Киото използван в доброволния пазар на емисии. Средствата заплатени за компенсация на въглеродни емисии се инвестират в проекти за редуцирането им (залесявания, изграждане на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници, за енергийна ефективност, неутрализиране на промишлени замърсявания). Измерва се в тонове еквивалент въглероден диоксид.  

·         voluntary carbon standard (доброволен въглероден стандарт)  - глобален стандарт за верифициране на проекти за компенсация на въглеродни емисии (carbon offset).

Източници на информация:

 

The Blue and Green Meetings web tool

http://www.bluegreenmeetings.org/HostsAndPlanners/DestinationSelection.htm

http://www.fairmont.com/EN_FA/AboutFairmont/environment/ProgramsandInitiatives/EcoMeetEnvironment.htm

http://www.carbonfootprint.com/vcs.html